O, аз съм Бряста, Бряста Стария,
с хилядолетна възраст , ненадмината,
сред Сливен, във сърцето на България:
Дървото Европейско на Годината.

Огромен и внушителен, напролет,
напук на вековете, се разлистих.
И с резедави стръкове най-горе
протегнах пръсти в небесата чисти.

Край мене бързат, смеят се и плачат
през делници и в празнична украса.
И денем, и във мрежата на здрача
аз мъдро и нечуто им пригласям.

Кората ми – напукана. И бръчки
тъмнеят – все от мъка издълбани.
Посъхналото тяло все по-мъчно
понася многобройните си рани.

Сега с листенца шумоля и пея.
Ще зашумя наесен с неохота.
И всъщност аз така, така се смея
и над смъртта, и над живота.

Ето и връзка към видеозапис:

https://drive.google.com/open?id=1DfrCBuFV2SeqH0eLQCBZhqDfknbHmKAk