На 10 декември 2018 в изпълнената с почитатели на класическата музика Зала “Сливен” се състоя концерт със специалното участие на Камен Чанев, както и на Даниела Дякова и Ивайло Джуров.

Всъщност специалният момент на вечерта беше удостояването на великолепния Камен Чанев със званието Почетен гражданин на Сливен, обявено от кмета на община Сливен господин Стефан Радев, който връчи знаците, свързани с отличието.

Концертът беше чудесен. Певците се представиха блестящо. Публиката: доволна не – възторгната!

Справиха се отлично и симфониците от… оркестъра към Старозагорската опера…

Тук съвсем резонен е въпросът: Как така насред Сливен и при обявяване на известен певец от града под Сините камъни за почетен гражданин не свири Симфоничен оркестър – Сливен?!

Ами ето защо…

Още преди десетина години главният герой на вечерта, известният далече зад граница български тенор, е заявил категоричното си нежелание да пее в родния си град, ако пред сливенските симфоници с диригентската палка се изправи на подиума настоящият им диригент. И вече десетилетие това условие е отстоявано! Именно той е пожелал диригентът от съседния на Сливен областен център със своя оркестър да реализира вечерта. И с това желание ХПЧ – Хората Под Часовника, са се съобразили…

Точно след десет дни в същата зала беше насрочен друг концерт, наречен “Суинг по Коледа”. Подзаглавието е “Със специалното участие на V. S. O. P.”, (Варна суинг оркестров проект.)

Впечатлението от този предколеден спектакъл, неоправдано е, според мен, да се нарече концерт, е лековато и в известна степен несериозно отношение към задачата, наречена съчетание на подходяща програма с висота на изпълнение. Акцентът тук трябва да се постави преди всичко върху репертоара и избора на гостите певци. Взаимодействието със споменатите джазизпълнители не е прецедент, разбира се. И това взаимодействие винаги е носело привкус, елемент на халтура. Недостатъчното посещение – за кой ли път? – е и косвена оценка на зрителите-слушатели: все по-слаба и все по-недостатъчна работа на ръководството на оркестъра, преди всичко в лицето на диригента-директор. Лично аз съм чувал категорични заявления на мои познати, които звучат, перифразирани, така: не бих посетил концерт, докато той дирижира…

Именно тази персона повече от четвърт век вече води сливенските симфоници все по надолу и по-надолу: до земята, че и под нея.

Пагубното присъствие на диригента-директор, генериращо пагубно въздействие върху състоянието и цялостното развитие на Симфоничен оркестър – Сливен, (навършил 85 години от създаването си!), обяснява пределно ясно потърсеното присъствие на другия състав симфоници за по-важния, за перфектния концерт-спектакъл.

Христо БАТИНКОВ