12.08.2022
  • 10:25 26 ОКТОМВРИ, ДИМИТРОВДЕН – ПРАЗНИК НА ГРАД СЛИВЕН
  • 08:06 ПЪРВИ НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
  • 16:49 26 ОКТОМВРИ, ДИМИТРОВДЕН – ПРАЗНИК НА ГРАД СЛИВЕН
  • 14:07 24 МАЙ, ден на българската просвета и култура и славянската писменост
  • 07:58 КОЙ СТЕ ВИЕ, ГОШО БОЖЕВ?

Тази сутрин, в тъжна, сива мокрота, си спомних старо стихотворение „Вали, вали – и все не извалява…“ В автобуса съм сам с кондукторката и шофьора. Между нас – мълчание. Мъглата отвън е влязла вътре, смесена с цигарен дим. (Не, няма да го мъмря, само това ми липсваше… точно в тази ноемврийска сутрин).

„Ай, божке ле! Чудовищата пак са тук. Нищо не ги спира!“ Трима доста по-възрастни от мен чакат на спирка. Къде са хукнали в този дъжд, питам се и аз. Но възклицанието на жената с касовия апарат ми даде отговора. Нали са чудовища, „нямат спиране“!
Най-старото чудовище вади десет лева за билетче от двайсет стотинки. Касовия апарат се готви да проклетисва, изрича „Ей, нямаш ли…!“, но най-младото чудовище от трите смирено и умиротворително, съвсем нетипично за чудовище, вади едно левче: аз, казва, му плащам билета и за мен бил
ет от осемдесет стотинки.

Слизам една спирка по-рано. Зарязвам автобуса, пълен със стари хора и чудовища. Прибирам се и заставам пред огледалото. Взирам се в себе си: човек ли съм, чудовище ли съм…

Фейсбук коментар

admin

RELATED ARTICLES