29.01.2023
  • 10:25 26 ОКТОМВРИ, ДИМИТРОВДЕН – ПРАЗНИК НА ГРАД СЛИВЕН
  • 08:06 ПЪРВИ НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
  • 16:49 26 ОКТОМВРИ, ДИМИТРОВДЕН – ПРАЗНИК НА ГРАД СЛИВЕН
  • 14:07 24 МАЙ, ден на българската просвета и култура и славянската писменост
  • 07:58 КОЙ СТЕ ВИЕ, ГОШО БОЖЕВ?

   Поетът Христо Батинков е роден в Асеновград, но от 45 години живее в града под Сините камъни. Автор е на стотици журналистически материали, четири стихосбирки и много още стихотворения, едно от което тези дни го направи най-популярния човек – и не само в Сливен.

Христо, стихотворението ти „Хиляда двеста и шейсет“ се превърна в новина. Защо?

   – Предполагам защото отрази настроението и отношението на хората към техните избраници – общинските съветници, призвани да решават проблемите на града и болките на отделните хора. Т.е. напипва важни струни за Сливен и неговите граждани. Отделно, че тази ритмика, в която е написано е ударна, мощна – прилича на една ода на Теодор Траянов, между другото. След това и рефрена, който се повтаря четири пъти – хиляда двеста и шейсет. Става въпрос, разбира се, за заплатите, които си гласуваха съветниците срещу нищожната работа, която вършат или не вършат.

Стиховете наистина са лесно запомнящи се, но не ти ли става малко тъжно, че с едно стихотворение-пародия стана по-известен отколкото с цялата си прекрасна поезия, писана в продължение на петдесет години. Мнозина сливенци сега научиха името ти, а снимката ти се появи в повечето централни медии – нещо, което досега е ставало само в отделни литературни издания…

   – Нещата опират до друго. Социалната поезия, каквато е тази ода, разбира се е лирика, но не от онази чиста лирика, която е в моите книги.

По-лесно смилаема, искаш да кажеш? Това ли е по-прекият начин поетът да стигне до съвременния българин – социалната поезия?

   – Не смятам, че въпросът е съществен. Функцията на поезията е да стигне до сърцата на хората – и няма значение как ще я наречем. По-скоро е това. В случая е наистина социална поезия, която стига и до умовете, но по-скоро до страстите на хората. Защото това са страсти.

Струва ми се, че в случая причината е и в единомислието между автор и публика. Ти просто си изразил в по-ярък и концентриран вид това, което всички многословно коментират…

   – Знаеш ли, обадиха ми се страшно много хора. Поздравяват ме, пращат ми съобщения и нито един не ме разкритикува – нещо, което рядко се случва в анонимното интернет пространство. Дори хора от администрацията на  сливенската община ме поздравиха. Така че, може би е и това, което казваш…

Според някои публикации, които прочетох, сливенските общински съветници, засрамени от тези стихове, си намалили заплатите до 650 лева – нещо, което не се е случило още. Дали ще се случи, предстои да видим. Но – чувстваш ли се герой заради това, че одата ти наля масло в огъня на недоволството и допринесе за смиряване мераците на съветниците?

   – Наля масло, казваш… Не може да ми е неприятна тази популярност, която придобих покрай одата, но не това е била целта ми. Целта на всеки поет е да стигне до хората. Това, че стиховете бяха прочетени от хиляди, показва, че са били насочени в правилната посока. И ако наистина се е появил някакъв срам у съветниците – пък макар и наужким – мисля, че целта е постигната. Каквото и те да решат оттук нататък, каквито и проценти и заплати да си гласуват, вече са влезли в изградения от тях самите капан. С колкото и да намалят заплатите си, каквито и дарения да казват, че ще правят, те ще останат в историята с това, че в най-бедния град сами на себе си са гласували най-високите заплати. Заплати, които смятат да вземат от бедните и гладни граждани на Сливен.

Гражданите отчитат голямата икономия в общинския бюджет, до която ще доведе по-скромния размер на заплатите на съветниците, в което имаш пръст и може би затова – къде на шега, къде наистина – направиха предложение да станеш почетен гражданин на Сливен…

   – Първо, не преследвам такава цел и второ – няма да съм горд ако съм сред почетните граждани на Сливен, сред които е и общинският съветник Руси Големанов.

От всички коментари – и не само след последното заседание на общинския съвет – имам впечатлението, че сливенци мразят хората, които сами са избрали. Споделяш ли такова впечатление?

   – Аз мисля, че това е в национален план – политиците направиха така, че да бъдат недолюбвани, меко казано. А към нашите съветници отношението не е от вчера. Гласуването на заплатите на последното заседание просто преля чашата – и то с много.

Има някакъв парадокс все пак… Избираме някого, после го мразим. Кой не е наред – избирателите или избраниците?

   – Не го избираме ние. Избират го партиите. Мажоритарният вот може и да е решение, макар че и там, казват, има капани.

От дълги години живееш в Сливен и можеш да се смяташ за сливналия. Какво е бъдещето на града?

   – Имам един кратък текст от четири куплета – казва се „Песен за Сливен“. Преди десетина-дванайсет години Иван Кавръков написа музика по него. В този текст съм казал какъв е потенциалът на Сливен – с неговите природни дадености и история. Те предпоставят да е едно прекрасно място за живеене. Но не е.

Доколко това зависи от общинските ръководства и от общинските съветници?

   – Съветниците би следвало да са коректив на общинското ръководство. Те имат мощни лостове, с които да повлияят на пътя и посоката, в която ще върви градът. Още в началото на прехода един бизнесмен, който не е от Сливен, ми каза: „Не е важно кой управлява парите, важно е как се управляват“. Неправилното управление на парите –нашите, европейските – доведе до лошото положение в Сливен. Обикновеният човек иска да усети подобрение на живота си. И не говоря само за създаването на работни места, а за цялата картина в града и около него. Аз четиринайста година живея в местността „Селището“ край Сливен. Чувал съм професори да казват на хора, които водят децата си с асматични проблеми в Сандански, че тук има местност с дори по-благоприятен за тях климат – точно тази местност „Селището“. Всички сме чували, че водата на Сливенските минерални бани е по-добра за редица заболявания от хисарската. И какво? Сливенци продължават да търсят Хисаря и Сандански, защото всичките ни проекти за тези две курортни местности се търкалят от десетилетия. За промишлеността няма да споменавам.

Има ли изход от дупката?

   – Би трябвало младите хора – доколкото са останали в града – да се активират. Да се събират екипи за различни цели, да се разработват проекти… Да се разчита повече на местните хора.

Разговора води
Йорданка Раданчева


ХИЛЯДА ДВЕСТА И ШЕЙСЕТ

ДА СЛАВИМ ДНЕС СЪВЕТНИЦИ-АСЛАНИ

ОТ СЛИВЕНСКАТА НАША ОБЩИНА –

ОТ СВОЙ ПАТРИОТИЗЪМ ОБЛАДАНИ,

ЗАПЛАТА СИ ГЛАСУВАХА ЕДНА:

ЗА 2 РАБОТНИ ДНИ – 16 ЧАСА

ПОЧЕСВАНЕ ОТЗАД ИЛИ ОТПРЕД,

ИЗМЕРЕНО ВЪВ ЛЕВОВЕ ТОВА СА

ХИЛЯДА ДВЕСТА  И ШЕЙСЕТ!

ДА СЛАВИМ ДНЕС ИЗБРАНИЦИТЕ ВАЖНИ,

УЖ РАЗНОЦВЕТНИ, НО СЪС ОБЩА ЦЕЛ:

СЛЕД ТЕАТРАЛНИ БИТКИ, КАМУФЛАЖНИ,

ПОРТФЕЙЛЪТ ДА Е ОЩЕ ПО-ДЕБЕЛ –

СЛЕД  8 ДНИ ПО 2 РАБОТНИ ЧАСА,

ПОХЪРКВАНЕ ОТЗАД ИЛИ ОТПРЕД,

В ПАРИЧНА РАВНОСТОЙНОСТ ТЕ ТОВА СА:

ХИЛЯДА ДВЕСТА И ШЕЙСЕТ!

О, СЛАВНИ СЛИВЕНЦИ, ДА БЪДЕМ ГОРДИ,

ЧЕСТИТИ ДА СМЕ В ТЕЗИ СЛАВНИ ДНИ:

ИЗБРАНИЦИТЕ НИ С ДОВОЛНИ МОРДИ

РЕДЯТ – ЗА ТЯХ СИ! – СВЕТЛИ БЪДНИНИ!

АХ, ТЕЖКА УЧАСТ… АЛА ЩЕ СКОЛАСАТ

ДА ИЗДЪРЖАТ И ДНЕС ОТ ТРИ ДО ПЕТ.

ЗАЩОТО ЗНАЯТ –  ЛЕВЧЕТА ТОВА СА:

ХИЛЯДА ДВЕСТА И ШЕЙСЕТ!

ДА ГИ ПРОСЛАВИМ – ВСЕ БОГОИЗБРАНИ.

НА БРОЙ СА ТЕ ЧЕТИРСЕТ И ЕДИН.

ГРАДЪТ, ОКАЯН, БЛИЖЕ СВОЙТЕ РАНИ,

А ТЕ ПОДГОТВЯТ СВОЕТО: “АМИН!

О, СЛАВЕН ГРАД, НИМА СИ УРОЧАСАН?!

КАК СТИГНА ТИ ДО ТОЗИ ХАЛ И РЕД?

(„КВО ДРЪНКАШ, БЕ, МИ ЛЕВЧЕТА ТОВА СА,

ХИЛЯДА ДВЕСТЕ И ШЕЙСЕТ!“)

Сливен, 2014

ХРИСТО БАТИНКОВ


   А ето и подобрения вариант на одата „ХИЛЯДА ДВЕСТА И ШЕЙСЕТ“, в изпълнение на нейния автор. 

Фейсбук коментар

admin

RELATED ARTICLES